Начало >> Блог >> Infiniti Q30 или история за една противоречива кола

Infiniti Q30 или история за една противоречива кола

Infiniti - Q30 - Q30

Страната на изгряващото слънце има репутация на люлка на технологичния прогрес и иновации във всяка сфера от човешкия живот.  Що се отнася до автомобилния сектор - Япония е дом на едни от най-екологичните, най-предпочитани и най-продавани коли в световен мащаб. Брандове като Хонда, Мазда, Мицубиши, Субару, Сузуки, Нисан и разбира се, вездесъщата Тойота, са нагледен пример за главоломното развитие и невероятни инженерни постижения на японската нация. Можем още много да си говорим за величието на тази страна и за всичко което са дали на цивилизацията - но това не е наша работа.

Това, което обаче няма да пропуснем, е една марка, която в последните няколко години превзе пътищата по Европа и се превърна в любим градски автомобил. Става дума за премиум бранда Infiniti, чиито "родител" е небезизвестния автомобилен концерн Nissan. Infiniti започва самостоятелния си живот през далечната 1989 година, като първите продажби са реализирани на територията на Южна Америка. За своите 28 години самостоятелен живот успява да се пребори за място под слънцето и то като марка, предлагаща луксозни автомобили. Луксът предполага високо качество на материалите и изпълнението - неща, които можем да препишем на един от последните им автомобили - Q30. Кросоувърът се появи на пазара през 2015 с грандиозни премиери по световните авто шоута и успя буквално за няколко месеца да смая обикновените хора с изпипания си външен вид, шикозен интериор и висока цена. 

Може би една от притегателните като магнит характеристики на Q30 е, че е базиран на Мерцедес, и по-точно на А-Клас. И ако за някой, самото споменаване на Мерцедес извиква в съзнанието чувството за прецизност и високо качество, то за познавачите на А-Клас е тъкмо обратното. Именно прекалено шумният двигател, който на моменти плашещо се задъхва, объркващото табло за управление на автомобила (прекалено многото бутони понякога могат тотално да объркат водача) и твърде евтините интериорни решения са част от нещата, които отблъскват. Странно защо, според доста анкети на автомобилни сайтове и списания, именно заимстването от Мерцедес е било ключов фактор при избора за покупка на Infiniti Q30. Но нека обърнем по-детайлно внимание на самата кола, като за целта ще разгледаме две от разновидностите на двигатели, с които Q30 се представя на пазара - 2.2 CDI (170 к.с.) AWD DCT и 1.6 (156 к.с.) DCT

Накратко за някои от най-важните технически параметри:

Дизеловият двигател постига максимална мощност от 170 к.с. в диапазона от 3400 до 4000 об/мин. Infiniti Q30 успява да развие максимална скорост от 215 км/ч. Според прооизводителя, ускорението от място до 100 км/ч се извършва за 8.5 секунди, а задвижването е пълно 4x4. Средният разход на гориво (пак според каталожните данни) е 4.9 л./100 км., а скоростната кутия е 7-степенна, автоматична, с два съединителя, което до голяма степен услеснява управлението в градска и извънградска среда. 

Бензиновият двигател, притежаващ максимална мощност от 156 коня, идеално пасва под капака. Максималната скорост отново достига 215 км/ч, а първото разочарование идва и с по-бавното ускорение, което тук е с 4 десети по-бавно от дизела (8.9 секунди). Задвижването е предно, средният комбиниран разход на гориво е в диапазон между 5.8-5.9 л./100 км, а скоростната кутия отново е 7-степенна DCT автоматик.

Какво е усещането да шофираш Q30 с свеки един от гореспоменатите двигатели? С две думи - очаквахме повече!

Твърдият спирачен педал на който се натъкнахме при дизеловия Q30 извиква чувството за дискомфорт и леко притеснение у водача - усещания, които автомобил от подобен клас не би трябвало да предизвиква. Q30 бе и все още е рекламиран навсякъде като спортен автомобил, затова и не са чудни лостчетата за смяна на скоростите зад волана (адски удобно, ако при завъртане решим да ги превключваме). Типичният дразнещ звук на дизеловият двигател е нещото, което работи в ущърб на премиум кросоувъра. Наред с това, 2.2 CDI AWD DCT се оказа и доста тромавичък за спортното, наситено със скорост усещане, което рекламира. Досадна и леко плашеща е постоянната намеса на ESP-то и при дизела, и при бензиновия Infiniti Q30. При всеки опит за подаване на газ в завой, ESP-то се вклюва внезапно и рязко, и успява някакси да убие спортния дух у всеки авантюристично настроен шофьор. Ясно се открояват моментите, в които при каране в спортен режим и подаване на газ, ускорението се бави (Скоростната кутия трябва да задейства избраната предавка, което отнема значително време; чак след което тя да бъде включена чрез задействане на другия съединител. Ако предавката, която трябва да бъде задействана, е на същия съединител като текущата, времето за превключване се увеличава още. В ръчен режим нещата са една идея по-добре, тъй като водачът сам предварително определя нужната предавка, но мудното развъртане на мотора и намесата на ESP губят доста от удоволствието.). Другият разочароващ момент зад волана е липсата на достатъчна странична опора на седалките. Прекалено високата позиция за седене, която е неизменна част от чара на всеки кросоувър, тук по-скоро би издразнила шофьора. Първо, защото не е удачна за спортен стил на шофиране и второ, защото създава нереално усещане в завоите. Тук може би е важно да отбележим, че дори за ръст от 172 см, тя идва прекалено високо и при шофиране в градски условия. Воланът, макар и невероятно удобен и лесен за настройка, не предлага добра обратна връзка. Ако трябваше да му дадем оценка по десетобалната скала, бихме го сложили на дънъто на класацията и заради факта, че е твърде индиректен дори за извънградско шофиране. 

Не ни впечатли и настройката за автоматично сгъване на огледала при заключване. Може би, защото по някаква странна причина от Infiniti са решили, че те все пак ще се разгънат при отваряне на шофьорската врата. Явно тук никой не е помислил за живота на механизмите и как той се съкращава по този начин. Все пак, не всяко отваряне на врата е за да се шофира. Това, което ни допадна особено много е светлинния асистент. Предлага автоматично включване на дългите светлини, осветяване в завои и още доста полезни функции. Разочароващо обаче е, че асистентът включва дългите светлини едва при скорост над 35 км/ч.! Странно, но Q30 е създаден за офроуд приключения, които изискват бдителност и съобразена скорост (т.е. под 35 км/ч.) и ще трябва да използваме ръчния режим на предните светлини.

Q30 притежава асистент за приближаване на друг автомобил - представляващ светещ червен триъгълник в рамката скоростомера. Въпреки, че зад появата му стои идеята да предотвратява евентуални опасни ситуации на пътя, самата система е недоизпипана. Няма как едновременно да гледаш и пътя, и таблото за светването на асистента, така че съчетаването на светлинна със звукова сигнализация би било от по-голяма помощ (отколкото само светещия червен триъгълник). И за да се разочароваме още повече, ще отбележим, че асистентът се включва доста често без очевадна нужда - например при шофиране зад друг автомобил, без скъсяване на дистанцията.

Ако трябва да откроим едни най-фрапиращите и дразнещи "несъвършенства" на бензиновия Q30, то това ще са мудното тръгване, превъртането на колелата при рязко подаване на газ, нетипичното за кросоувър предно предаване и разбира се - събуждащото разтрисане при палене на все още незагрялата кола.

Q30, слава богу, си има и плюсове. Не са много, но все пак ги има и е редно да се споменат. Удобена е системата Hill hold, която държи натисната спирачката, когато тръгваме по наклон. 4-те стъкла са електрически управляеми, с автоматична функция. Наличието на електрическа спирачка за паркиране с автоматично освобождаване е голямо предимство при честото ѝ използване през деня.

Окачването е хармонично настроено, комфортно за движение в градски условия, но по-меко от нужното за спортно шофиране (особено в серпентините по междуградските пътища). Интериорът е изпипан до най-малките детайли. Правят впечатление качествените материали, използвани за тапицерията. Твърдите и евтино изглеждащи пластмасови елементи са единици, на фона на останалата тапицерия. Множеството бутони с които обикновено е накичена централаната конзола, са редуцирани до минимум. Останали са само най-необходимите за управлението на колата. 

Позицията на екрана в висока, която го прави лесно видим, без допълнително напрежение и действия от страна на водача. Управлява се интуитивно, без усислие, с помощта на джойстика, разположен до подлакътника в централната конзола. Екранът е също чувствителен на докосване (touchscreen), но при шофиртане тази му функция е неизползваема. Позицията му е недостъпна без премесване на водача напред, от удобната за шофиране позиция. Огромен позитив на Q30 (и при двата разглеждани модела) са лесно четимите уреди и дисплей между скоростомера и оборотомера, предлагащ важна информация. 

Купето е недобре шумоизолирано. Мястото за пътниците на втория ред седалки е недостатъчно и некомфортно при по-дълги пътувания.

Бензиновият 1.6 Q30 разполага с камера само за заден ход, докато дизеловият модел беше снабден с четири камери 360-градусов асистент. Бензиновият модел също е оборудван с асистент за движение в лента.

След всичко казано до тук можем да заключим, че за претенциите, Q30 е по-скоро бегъл опит за луксозен кросоувър. 


Този уебсайт анализира поведението на посетителите, т.е. използването на "бисквитки" за целите на измерване на обхвата, оптимизиране на офертата и персонализиране на съдържанието и рекламата. Партньорите ни за социални мрежи, рекламиране и анализи могат да обединяват тази информация с други данни, които вече имат. В Политика за поверителност можете да получите повече информация за това, а в Политика за реклами да ги промените по всяко време. Като продължавате да сърфирате в сайта, вие се съгласявате тази обработка на данните от оператора на сайта и трети страни да бъде оттеглена по всяко време за в бъдеще.
OK